22 ago 2007, 19:44

Мълчание 

  Poesía
675 1 7

Звъня и отново не вдигаш,
а много въпроси напират в мен.
С коя си?
Къде си?
И мислиш ли си ти за мен?
Не мога да мисля, сълзите напират
в мойте очи...
Мълчанието ти ме измъчва,
моля ти се, вдигни.
Звъня, а не вдигаш,
за какво ме наказваш така,
сърцето ми страда
по тебе сега.
Боли ме от твойто мълчание,
не го ли разбра...

© Валя Митова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Вале,не бъди тъжна!
    На всеки се е случвало!
    Пожелавам ти,скоро,някой друг да вдигне телефона и да каже:Да,моя любов!
    Поздрав!
  • Мила , Вале не тъжи и продължи без да питаш, той не заслужава. Царете са царе , защото никога не се обясняват. А стихът ти е написан прекрасно с много болка. Бъди щастлива, мила моя.
  • Всеки е изпитвал това безпомощно чувство!
    Но Дявола е прав,не можем да накараме никого ,нито да ни обича,нито да ни звъни!
    Иначе стихът ти -болка,е прекрасен!
    поздрав!
  • С риск да бъда груб, но без да ме интересува, ще кажа: Свиквай! Не можем да накараме никой да ни обича, ако той сам не иска това, нито дори да говори с нас можем да го накараме на сила
  • Тъжен стих,миличка....
    Прегръщам те!
  • Тъжен, но много хубав стих, Валя!
    Усмихни се!
    Поздравче и от мен!
  • Изпълнено с чувство, както само жените
    го можем!Хубав стих!Поздрав!!!
Propuestas
: ??:??