22 авг. 2007 г., 19:44

Мълчание

Поэзия

1K 1 7

Звъня и отново не вдигаш,
а много въпроси напират в мен.
С коя си?
Къде си?
И мислиш ли си ти за мен?
Не мога да мисля, сълзите напират
в мойте очи...
Мълчанието ти ме измъчва,
моля ти се, вдигни.
Звъня, а не вдигаш,
за какво ме наказваш така,
сърцето ми страда
по тебе сега.
Боли ме от твойто мълчание,
не го ли разбра...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Love (Ванина)

Вале,не бъди тъжна!
На всеки се е случвало!
Пожелавам ти,скоро,някой друг да вдигне телефона и да каже:Да,моя любов!
Поздрав!

2007-08-23T10:36:34+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Мила , Вале не тъжи и продължи без да питаш, той не заслужава. Царете са царе , защото никога не се обясняват. А стихът ти е написан прекрасно с много болка. Бъди щастлива, мила моя.

2007-08-23T09:34:46+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Всеки е изпитвал това безпомощно чувство!
Но Дявола е прав,не можем да накараме никого ,нито да ни обича,нито да ни звъни!
Иначе стихът ти -болка,е прекрасен!
поздрав!

2007-08-23T08:50:33+03:00
Jolly_Roger (Рефицул)

С риск да бъда груб, но без да ме интересува, ще кажа: Свиквай! Не можем да накараме никой да ни обича, ако той сам не иска това, нито дори да говори с нас можем да го накараме на сила

2007-08-23T02:25:22+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Тъжен стих,миличка....
Прегръщам те!

2007-08-23T01:15:38+03:00