Aug 22, 2007, 7:44 PM

Мълчание

Poetry

1.1K 1 7

Звъня и отново не вдигаш,
а много въпроси напират в мен.
С коя си?
Къде си?
И мислиш ли си ти за мен?
Не мога да мисля, сълзите напират
в мойте очи...
Мълчанието ти ме измъчва,
моля ти се, вдигни.
Звъня, а не вдигаш,
за какво ме наказваш така,
сърцето ми страда
по тебе сега.
Боли ме от твойто мълчание,
не го ли разбра...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Love (Ванина)

Вале,не бъди тъжна!
На всеки се е случвало!
Пожелавам ти,скоро,някой друг да вдигне телефона и да каже:Да,моя любов!
Поздрав!

2007-08-23T10:36:34+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Мила , Вале не тъжи и продължи без да питаш, той не заслужава. Царете са царе , защото никога не се обясняват. А стихът ти е написан прекрасно с много болка. Бъди щастлива, мила моя.

2007-08-23T09:34:46+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Всеки е изпитвал това безпомощно чувство!
Но Дявола е прав,не можем да накараме никого ,нито да ни обича,нито да ни звъни!
Иначе стихът ти -болка,е прекрасен!
поздрав!

2007-08-23T08:50:33+03:00
Jolly_Roger (Рефицул)

С риск да бъда груб, но без да ме интересува, ще кажа: Свиквай! Не можем да накараме никой да ни обича, ако той сам не иска това, нито дори да говори с нас можем да го накараме на сила

2007-08-23T02:25:22+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Тъжен стих,миличка....
Прегръщам те!

2007-08-23T01:15:38+03:00