Nadya (Надя Вълканова) Nadya (Надя Вълканова)
53
11 mar 2005, 22:42

Мълчание

  Poesía
1.4K 0 6
Опустя театърът затворен,
белее само старият афиш
от ветрове подгонен,
от дъждове облян в сълзи.
Мълчи и сцената му прашна,
само ехо - стъпки отшумели.
Висят въжетата в декори,
завесата шуми от гласове.
А беше..., бяхме...
Сега в очакване мълчи
и само в спомени говори,
повтаряйки заучените диалози.
Странник някакъв чете афиша
и кима захласнато с глава,
снежинките полепват тихо
и самотно във очите...
Дете подхвърля топки сняг...
Театърът мълчи самотен...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Вълканова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0