Nadya (Надя Вълканова) Nadya (Надя Вълканова)
53
Mar 11, 2005, 10:42 PM

Мълчание

  Poetry
1.4K 0 6
Опустя театърът затворен,
белее само старият афиш
от ветрове подгонен,
от дъждове облян в сълзи.
Мълчи и сцената му прашна,
само ехо - стъпки отшумели.
Висят въжетата в декори,
завесата шуми от гласове.
А беше..., бяхме...
Сега в очакване мълчи
и само в спомени говори,
повтаряйки заучените диалози.
Странник някакъв чете афиша
и кима захласнато с глава,
снежинките полепват тихо
и самотно във очите...
Дете подхвърля топки сняг...
Театърът мълчи самотен...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Вълканова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0