11 мар. 2005 г., 22:42

Мълчание 

  Поэзия
1122 0 6
Опустя театърът затворен,
белее само старият афиш
от ветрове подгонен,
от дъждове облян в сълзи.
Мълчи и сцената му прашна,
само ехо - стъпки отшумели.
Висят въжетата в декори,
завесата шуми от гласове.
А беше..., бяхме...
Сега в очакване мълчи
и само в спомени говори,
повтаряйки заучените диалози.
Странник някакъв чете афиша
и кима захласнато с глава,
снежинките полепват тихо
и самотно във очите...
Дете подхвърля топки сняг...
Театърът мълчи самотен...

© Надя Вълканова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??