19 may 2007, 21:46

Мълчание

  Poesía
931 0 3
Трудно ми е да говоря, понякога.
Защото мечтая. Защото тъжа.
Защото не мога игрички да играя...
Обичам ли? Мълча...
И защо ли не мога
да ти призная
най-трудната истина в света?
И в своите опити да бъда мечтана,
твоята желана истинска жена,
аз се оплитам в мрежата от забрава
и се превръщам в нищо невярваща пустота.
Но преборих се с необята
и преклоних пред себе си глава.
Отказвайки да съм играчка на хора,
невярващи и в собствената си съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Савова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...