May 19, 2007, 9:46 PM

Мълчание

  Poetry
937 0 3
Трудно ми е да говоря, понякога.
Защото мечтая. Защото тъжа.
Защото не мога игрички да играя...
Обичам ли? Мълча...
И защо ли не мога
да ти призная
най-трудната истина в света?
И в своите опити да бъда мечтана,
твоята желана истинска жена,
аз се оплитам в мрежата от забрава
и се превръщам в нищо невярваща пустота.
Но преборих се с необята
и преклоних пред себе си глава.
Отказвайки да съм играчка на хора,
невярващи и в собствената си съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Савова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...