May 19, 2007, 9:46 PM

Мълчание

  Poetry
933 0 3
Трудно ми е да говоря, понякога.
Защото мечтая. Защото тъжа.
Защото не мога игрички да играя...
Обичам ли? Мълча...
И защо ли не мога
да ти призная
най-трудната истина в света?
И в своите опити да бъда мечтана,
твоята желана истинска жена,
аз се оплитам в мрежата от забрава
и се превръщам в нищо невярваща пустота.
Но преборих се с необята
и преклоних пред себе си глава.
Отказвайки да съм играчка на хора,
невярващи и в собствената си съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Савова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...