6 ene 2008, 1:18

Мълчание

775 1 2

Мълчание

Мълча сега, а има толкова неща,
които искам днес да ти разкажа,
искам да призная всичко скрито
болката, надеждите, страха...

 

Виж, искам днес отново да крещя,
че в теб e скрито всичко свято.
Че си истина, че си лъжа и болка,
че си обич и омраза... Но мълча.

 

Искам да призная, че те искам,
както иска се спасение в нощта.
Искам да потърся в теб надежда
или просто нежност и утеха.

 

А мълча... Отново нямам смелост
да разтуря старите прегради.
Но чуй, сега нашепва тишината,
че боли без теб, от самотата.

 

01. 01. 2008

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Понякога мълчанието е всъщност доста красноречиво.
    Поздрав за стиха. Тъжен и въздействащ е.
  • Прекрасен стих...
    премълчи тъгата...говори за любовта си...
    с обич за теб.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....