6 янв. 2008 г., 01:18

Мълчание

779 1 2

Мълчание

Мълча сега, а има толкова неща,
които искам днес да ти разкажа,
искам да призная всичко скрито
болката, надеждите, страха...

 

Виж, искам днес отново да крещя,
че в теб e скрито всичко свято.
Че си истина, че си лъжа и болка,
че си обич и омраза... Но мълча.

 

Искам да призная, че те искам,
както иска се спасение в нощта.
Искам да потърся в теб надежда
или просто нежност и утеха.

 

А мълча... Отново нямам смелост
да разтуря старите прегради.
Но чуй, сега нашепва тишината,
че боли без теб, от самотата.

 

01. 01. 2008

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Понякога мълчанието е всъщност доста красноречиво.
    Поздрав за стиха. Тъжен и въздействащ е.
  • Прекрасен стих...
    премълчи тъгата...говори за любовта си...
    с обич за теб.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...