Jan 6, 2008, 1:18 AM

Мълчание

  Poetry » Love
780 1 2

Мълчание

Мълча сега, а има толкова неща,
които искам днес да ти разкажа,
искам да призная всичко скрито
болката, надеждите, страха...

 

Виж, искам днес отново да крещя,
че в теб e скрито всичко свято.
Че си истина, че си лъжа и болка,
че си обич и омраза... Но мълча.

 

Искам да призная, че те искам,
както иска се спасение в нощта.
Искам да потърся в теб надежда
или просто нежност и утеха.

 

А мълча... Отново нямам смелост
да разтуря старите прегради.
Но чуй, сега нашепва тишината,
че боли без теб, от самотата.

 

01. 01. 2008

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога мълчанието е всъщност доста красноречиво.
    Поздрав за стиха. Тъжен и въздействащ е.
  • Прекрасен стих...
    премълчи тъгата...говори за любовта си...
    с обич за теб.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...