Jan 6, 2008, 1:18 AM

Мълчание

  Poetry » Love
774 1 2

Мълчание

Мълча сега, а има толкова неща,
които искам днес да ти разкажа,
искам да призная всичко скрито
болката, надеждите, страха...

 

Виж, искам днес отново да крещя,
че в теб e скрито всичко свято.
Че си истина, че си лъжа и болка,
че си обич и омраза... Но мълча.

 

Искам да призная, че те искам,
както иска се спасение в нощта.
Искам да потърся в теб надежда
или просто нежност и утеха.

 

А мълча... Отново нямам смелост
да разтуря старите прегради.
Но чуй, сега нашепва тишината,
че боли без теб, от самотата.

 

01. 01. 2008

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога мълчанието е всъщност доста красноречиво.
    Поздрав за стиха. Тъжен и въздействащ е.
  • Прекрасен стих...
    премълчи тъгата...говори за любовта си...
    с обич за теб.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...