Jan 6, 2008, 1:18 AM

Мълчание

  Poetry » Love
777 1 2

Мълчание

Мълча сега, а има толкова неща,
които искам днес да ти разкажа,
искам да призная всичко скрито
болката, надеждите, страха...

 

Виж, искам днес отново да крещя,
че в теб e скрито всичко свято.
Че си истина, че си лъжа и болка,
че си обич и омраза... Но мълча.

 

Искам да призная, че те искам,
както иска се спасение в нощта.
Искам да потърся в теб надежда
или просто нежност и утеха.

 

А мълча... Отново нямам смелост
да разтуря старите прегради.
Но чуй, сега нашепва тишината,
че боли без теб, от самотата.

 

01. 01. 2008

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Понякога мълчанието е всъщност доста красноречиво.
    Поздрав за стиха. Тъжен и въздействащ е.
  • Прекрасен стих...
    премълчи тъгата...говори за любовта си...
    с обич за теб.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....