2 dic 2008, 16:33

Мълчание

  Poesía
846 0 5
Мълчах, мълчах. Със седмици, с години!
Омръзна ми самотен да мълча!
Дори самотният човек си има име,
макар да е приятел със плача!

Спирах в мен човека да не плаче -
въпреки че толкоз ме рани.
Така тежеше тази многозначност,
изписана във твоите очи!

Мълчах си. За милионите несгоди,
за болестите, дет от тебе крих.
До гуша ми дойде. И вече бодър -
ще пусна своя гняв да загорчи.

А гневът, опустошителен и буен,
не признава никак слабите страни.
Ще дойде бърз и мощен като буря
и всичко в своя път ще заличи.

И вулканът във гърдите ще олекне,
независимо дали пред мен стоиш.
Щом веднъж поемеш по "пътеката"
и за тебе ще настъпят тихи дни.

Затуй след време, щом като замлъкнеш,
не забравяй, че си имала мечти.
С любов и без любов си моя църква -
и никога не трябва да мълчиш...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...