Мълчание
Омръзна ми самотен да мълча!
Дори самотният човек си има име,
макар да е приятел със плача!
Спирах в мен човека да не плаче -
въпреки че толкоз ме рани.
Така тежеше тази многозначност,
изписана във твоите очи!
Мълчах си. За милионите несгоди,
за болестите, дет от тебе крих.
До гуша ми дойде. И вече бодър -
ще пусна своя гняв да загорчи.
А гневът, опустошителен и буен,
не признава никак слабите страни.
Ще дойде бърз и мощен като буря
и всичко в своя път ще заличи.
И вулканът във гърдите ще олекне,
независимо дали пред мен стоиш.
Щом веднъж поемеш по "пътеката"
и за тебе ще настъпят тихи дни.
Затуй след време, щом като замлъкнеш,
не забравяй, че си имала мечти.
С любов и без любов си моя църква -
и никога не трябва да мълчиш...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

) хареса ми!