Мълчах, мълчах. Със седмици, с години!
Омръзна ми самотен да мълча!
Дори самотният човек си има име,
макар да е приятел със плача!
Спирах в мен човека да не плаче -
въпреки че толкоз ме рани.
Така тежеше тази многозначност,
изписана във твоите очи!
Мълчах си. За милионите несгоди,
за болестите, дет от тебе крих.
До гуша ми дойде. И вече бодър -
ще пусна своя гняв да загорчи. ...