s7r (Валери Шуманов)
256 444
Dec 2, 2008, 4:33 PM

Мълчание 

  Poetry
666 0 5
Мълчах, мълчах. Със седмици, с години!
Омръзна ми самотен да мълча!
Дори самотният човек си има име,
макар да е приятел със плача!

Спирах в мен човека да не плаче -
въпреки че толкоз ме рани.
Така тежеше тази многозначност,
изписана във твоите очи!

Мълчах си. За милионите несгоди,
за болестите, дет от тебе крих.
До гуша ми дойде. И вече бодър -
ще пусна своя гняв да загорчи.

А гневът, опустошителен и буен,
не признава никак слабите страни.
Ще дойде бърз и мощен като буря
и всичко в своя път ще заличи.

И вулканът във гърдите ще олекне,
независимо дали пред мен стоиш.
Щом веднъж поемеш по "пътеката"
и за тебе ще настъпят тихи дни.

Затуй след време, щом като замлъкнеш,
не забравяй, че си имала мечти.
С любов и без любов си моя църква -
и никога не трябва да мълчиш...

© Валери Шуманов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??