2 дек. 2008 г., 16:33

Мълчание

852 0 5
Мълчах, мълчах. Със седмици, с години!
Омръзна ми самотен да мълча!
Дори самотният човек си има име,
макар да е приятел със плача!

Спирах в мен човека да не плаче -
въпреки че толкоз ме рани.
Така тежеше тази многозначност,
изписана във твоите очи!

Мълчах си. За милионите несгоди,
за болестите, дет от тебе крих.
До гуша ми дойде. И вече бодър -
ще пусна своя гняв да загорчи.

А гневът, опустошителен и буен,
не признава никак слабите страни.
Ще дойде бърз и мощен като буря
и всичко в своя път ще заличи.

И вулканът във гърдите ще олекне,
независимо дали пред мен стоиш.
Щом веднъж поемеш по "пътеката"
и за тебе ще настъпят тихи дни.

Затуй след време, щом като замлъкнеш,
не забравяй, че си имала мечти.
С любов и без любов си моя църква -
и никога не трябва да мълчиш...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...