Карамелка (Ваня)
49 245
28 may 2008, 10:31

мълчание 

  Poesía
888 0 3

Нека бъде споменът, чист - неопетнен.

Той от мъка гонен е,

забравян и възстановен.

Първата сълза бързо се стопява.

Втората сълза страх във мен навява.

Капките се стичат и не мога да ги спра,

искрено обичам, страдам от душа.

Погледна ли стената - виждам твоето мълчание,

докосна ли ръката - сякаш с кръв обляна е.

Споменът остава

с малки червени петънца.

Образът ти избледнява,

оставил там една следа.

© Ваня Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??