Карамелка (Ваня)
49 245
28.05.2008 г., 10:31 ч.

мълчание 

  Поезия
887 0 3

Нека бъде споменът, чист - неопетнен.

Той от мъка гонен е,

забравян и възстановен.

Първата сълза бързо се стопява.

Втората сълза страх във мен навява.

Капките се стичат и не мога да ги спра,

искрено обичам, страдам от душа.

Погледна ли стената - виждам твоето мълчание,

докосна ли ръката - сякаш с кръв обляна е.

Споменът остава

с малки червени петънца.

Образът ти избледнява,

оставил там една следа.

© Ваня Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??