Нека бъде споменът, чист - неопетнен.
Той от мъка гонен е,
забравян и възстановен.
Първата сълза бързо се стопява.
Втората сълза страх във мен навява.
Капките се стичат и не мога да ги спра,
искрено обичам, страдам от душа.
Погледна ли стената - виждам твоето мълчание,
докосна ли ръката - сякаш с кръв обляна е.
Споменът остава
с малки червени петънца.
Образът ти избледнява, ...