Карамелка (Ваня)
48 245
May 28, 2008, 10:31 AM

мълчание 

  Poetry
961 0 3

Нека бъде споменът, чист - неопетнен.

Той от мъка гонен е,

забравян и възстановен.

Първата сълза бързо се стопява.

Втората сълза страх във мен навява.

Капките се стичат и не мога да ги спра,

искрено обичам, страдам от душа.

Погледна ли стената - виждам твоето мълчание,

докосна ли ръката - сякаш с кръв обляна е.

Споменът остава

с малки червени петънца.

Образът ти избледнява,

оставил там една следа.

© Ваня All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??