28 мая 2008 г., 10:31

мълчание 

  Поэзия
960 0 3

Нека бъде споменът, чист - неопетнен.

Той от мъка гонен е,

забравян и възстановен.

Първата сълза бързо се стопява.

Втората сълза страх във мен навява.

Капките се стичат и не мога да ги спра,

искрено обичам, страдам от душа.

Погледна ли стената - виждам твоето мълчание,

докосна ли ръката - сякаш с кръв обляна е.

Споменът остава

с малки червени петънца.

Образът ти избледнява,

оставил там една следа.

© Ваня Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??