16 dic 2008, 16:19

Мълчание

1.2K 0 11
МЪЛЧАНИЕ 

Попита ме: "Защо си мълчалива?
Не се обаждаш, отговаряш кратко...
Говореше ми дълго и щастливо,
а днес едва продумваш със загадки!" 

Какво да кажа? Колко те обичам?
Но аз по цели дни ти го повтарям...
Минутите, минутите изтичат,
и вече с тишината разговарям. 

Изстрадалата ми душа витае
и търси в себе си поредна грешка.
Да кажа, че ми липсваш? Ти го знаеш!
Нали усещаш колко ми е тежко?

Говоря ти... говорех ти безкрайно...
Споделях всеки трепет, всяка мисъл!
В нозете ти положих мойте тайни...
Е, днес затуй ще помълча... Наистина!

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Честита Коледа, скъпа приятелко!
    Нека винаги има Светлина и Красота в душата ти!
  • Едно "говорещо" мълчание и замисляш стих!Поздрави!
  • Голяма грешка е това с разголването на тайните. Разбрала си го. Нали точно тогава сме интересни, когато сме загадъчни, а не - открити. Всяка истинска жена пази една такава изповед в сърцето си. Равносметка. Прошка. И признание за обич...
  • Твоите стихове ме докосват истински!
    Може би е време да помълчим!
    Нуше...
  • Хубаво.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...