16 dic 2008, 16:19

Мълчание

1.2K 0 11
МЪЛЧАНИЕ 

Попита ме: "Защо си мълчалива?
Не се обаждаш, отговаряш кратко...
Говореше ми дълго и щастливо,
а днес едва продумваш със загадки!" 

Какво да кажа? Колко те обичам?
Но аз по цели дни ти го повтарям...
Минутите, минутите изтичат,
и вече с тишината разговарям. 

Изстрадалата ми душа витае
и търси в себе си поредна грешка.
Да кажа, че ми липсваш? Ти го знаеш!
Нали усещаш колко ми е тежко?

Говоря ти... говорех ти безкрайно...
Споделях всеки трепет, всяка мисъл!
В нозете ти положих мойте тайни...
Е, днес затуй ще помълча... Наистина!

 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теменужка Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Честита Коледа, скъпа приятелко!
    Нека винаги има Светлина и Красота в душата ти!
  • Едно "говорещо" мълчание и замисляш стих!Поздрави!
  • Голяма грешка е това с разголването на тайните. Разбрала си го. Нали точно тогава сме интересни, когато сме загадъчни, а не - открити. Всяка истинска жена пази една такава изповед в сърцето си. Равносметка. Прошка. И признание за обич...
  • Твоите стихове ме докосват истински!
    Може би е време да помълчим!
    Нуше...
  • Хубаво.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...