16 дек. 2008 г., 16:19

Мълчание

1.2K 0 11
МЪЛЧАНИЕ 

Попита ме: "Защо си мълчалива?
Не се обаждаш, отговаряш кратко...
Говореше ми дълго и щастливо,
а днес едва продумваш със загадки!" 

Какво да кажа? Колко те обичам?
Но аз по цели дни ти го повтарям...
Минутите, минутите изтичат,
и вече с тишината разговарям. 

Изстрадалата ми душа витае
и търси в себе си поредна грешка.
Да кажа, че ми липсваш? Ти го знаеш!
Нали усещаш колко ми е тежко?

Говоря ти... говорех ти безкрайно...
Споделях всеки трепет, всяка мисъл!
В нозете ти положих мойте тайни...
Е, днес затуй ще помълча... Наистина!

 


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честита Коледа, скъпа приятелко!
    Нека винаги има Светлина и Красота в душата ти!
  • Едно "говорещо" мълчание и замисляш стих!Поздрави!
  • Голяма грешка е това с разголването на тайните. Разбрала си го. Нали точно тогава сме интересни, когато сме загадъчни, а не - открити. Всяка истинска жена пази една такава изповед в сърцето си. Равносметка. Прошка. И признание за обич...
  • Твоите стихове ме докосват истински!
    Може би е време да помълчим!
    Нуше...
  • Хубаво.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...