Dec 16, 2008, 4:19 PM

Мълчание

  Poetry » Love
1.2K 0 11
МЪЛЧАНИЕ 

Попита ме: "Защо си мълчалива?
Не се обаждаш, отговаряш кратко...
Говореше ми дълго и щастливо,
а днес едва продумваш със загадки!" 

Какво да кажа? Колко те обичам?
Но аз по цели дни ти го повтарям...
Минутите, минутите изтичат,
и вече с тишината разговарям. 

Изстрадалата ми душа витае
и търси в себе си поредна грешка.
Да кажа, че ми липсваш? Ти го знаеш!
Нали усещаш колко ми е тежко?

Говоря ти... говорех ти безкрайно...
Споделях всеки трепет, всяка мисъл!
В нозете ти положих мойте тайни...
Е, днес затуй ще помълча... Наистина!

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теменужка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Честита Коледа, скъпа приятелко!
    Нека винаги има Светлина и Красота в душата ти!
  • Едно "говорещо" мълчание и замисляш стих!Поздрави!
  • Голяма грешка е това с разголването на тайните. Разбрала си го. Нали точно тогава сме интересни, когато сме загадъчни, а не - открити. Всяка истинска жена пази една такава изповед в сърцето си. Равносметка. Прошка. И признание за обич...
  • Твоите стихове ме докосват истински!
    Може би е време да помълчим!
    Нуше...
  • Хубаво.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...