17 ene 2013, 23:54

Мълчание

  Poesía
845 0 6

Няма да ме разберете и ще млъкна.

Онзи питащ поглед ми е втръснал.

Безсмислено повтарящи се стъпки.

Думи арогантни и все мръсни.

Няма да ми вържете крилете,

щото вашите са закърнели.

Щом така желаете - вървете.

Моите поне ще са летели.

Няма да ме разберете, но ще бъда.

Моето довиждане е мойта вечност.

Ако моето мълчание се сбъдне,

аз ще бъда краят на вашта безграничност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Някоя Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...