17.01.2013 г., 23:54

Мълчание

854 0 6

Няма да ме разберете и ще млъкна.

Онзи питащ поглед ми е втръснал.

Безсмислено повтарящи се стъпки.

Думи арогантни и все мръсни.

Няма да ми вържете крилете,

щото вашите са закърнели.

Щом така желаете - вървете.

Моите поне ще са летели.

Няма да ме разберете, но ще бъда.

Моето довиждане е мойта вечност.

Ако моето мълчание се сбъдне,

аз ще бъда краят на вашта безграничност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...