Jan 17, 2013, 11:54 PM

Мълчание

  Poetry
847 0 6

Няма да ме разберете и ще млъкна.

Онзи питащ поглед ми е втръснал.

Безсмислено повтарящи се стъпки.

Думи арогантни и все мръсни.

Няма да ми вържете крилете,

щото вашите са закърнели.

Щом така желаете - вървете.

Моите поне ще са летели.

Няма да ме разберете, но ще бъда.

Моето довиждане е мойта вечност.

Ако моето мълчание се сбъдне,

аз ще бъда краят на вашта безграничност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...