Jan 17, 2013, 11:54 PM

Мълчание

  Poetry
846 0 6

Няма да ме разберете и ще млъкна.

Онзи питащ поглед ми е втръснал.

Безсмислено повтарящи се стъпки.

Думи арогантни и все мръсни.

Няма да ми вържете крилете,

щото вашите са закърнели.

Щом така желаете - вървете.

Моите поне ще са летели.

Няма да ме разберете, но ще бъда.

Моето довиждане е мойта вечност.

Ако моето мълчание се сбъдне,

аз ще бъда краят на вашта безграничност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Някоя All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...