Разляти силуети в синьо...

Огнени лъчи трептят – и се преплитат с чувства.

Залезът, пустинно сляп,

се изнизва изпод клепките

на морските градини.

Летният порой пълзи едва

по телата на богини...

Арфи шепнат в стихове живота.

Безметежен, пъстър вятър от послания

пак повява красота... И кроткост.

Изгревът е засиял в златисто –

без предлози, окончания, междуметия...

Бързеи, реки:  и магически създания

търсят тишина в безкрая.

Със вселенски разум бистър.

Музиката на душата къпе се в океан...

От смирени летни мисли.