Мълчание
661
0
0
Разляти силуети в синьо...
Огнени лъчи трептят – и се преплитат с чувства.
Залезът, пустинно сляп,
се изнизва изпод клепките
на морските градини.
Летният порой пълзи едва
по телата на богини...
Арфи шепнат в стихове живота.
Безметежен, пъстър вятър от послания
пак повява красота... И кроткост.
Изгревът е засиял в златисто –
без предлози, окончания, междуметия...
Бързеи, реки: и магически създания
търсят тишина в безкрая.
Със вселенски разум бистър.
Музиката на душата къпе се в океан...
От смирени летни мисли.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Константин Дренски Все права защищены
