Jul 24, 2012, 1:08 PM

Мълчание

  Poetry
658 0 0

Разляти силуети в синьо...

Огнени лъчи трептят – и се преплитат с чувства.

Залезът, пустинно сляп,

се изнизва изпод клепките

на морските градини.

 

Летният порой пълзи едва

по телата на богини...

Арфи шепнат в стихове живота.

Безметежен, пъстър вятър от послания

пак повява красота... И кроткост.

 

Изгревът е засиял в златисто –

без предлози, окончания, междуметия...

Бързеи, реки:  и магически създания

търсят тишина в безкрая.

Със вселенски разум бистър.

 

Музиката на душата къпе се в океан...

От смирени летни мисли.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Константин Дренски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...