11 feb 2024, 8:32

Мълчание в разпаднатия свят

  Poesía
967 0 0

Мълча в разпаднатия свят – една усмихната чертица,
разбрала в счупения град, че няма прелестна кралица,
която в плачещия миг да бъде нежната опора.
Човек е станал най-велик с добро за драгите си хора!

С добро и с много светлина, която мило да раздава
на всяка тичаща душа, която в дните заслужава
любов, целувка и храна за сетивата примирени.
Положих с благите слова добро на кървави арени.

На мен ми стигат две очи – очи на дама на сърцето,
в които слънцето блести и се смирявам. Общо взето
светът прилича на жена, която водил съм на среща.
Светът ме кара да мълча, но щях да казвам още нещо.

Или обичаш, или не... Това е формулата стара.
Това е топлото небе, което думите затваря.
Когато няма светъл цвят и тъмнината ме терзае,
мълча в разпаднатия свят и за смирение мечтая.


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...