11.02.2024 г., 8:32

Мълчание в разпаднатия свят

985 0 0

Мълча в разпаднатия свят – една усмихната чертица,
разбрала в счупения град, че няма прелестна кралица,
която в плачещия миг да бъде нежната опора.
Човек е станал най-велик с добро за драгите си хора!

С добро и с много светлина, която мило да раздава
на всяка тичаща душа, която в дните заслужава
любов, целувка и храна за сетивата примирени.
Положих с благите слова добро на кървави арени.

На мен ми стигат две очи – очи на дама на сърцето,
в които слънцето блести и се смирявам. Общо взето
светът прилича на жена, която водил съм на среща.
Светът ме кара да мълча, но щях да казвам още нещо.

Или обичаш, или не... Това е формулата стара.
Това е топлото небе, което думите затваря.
Когато няма светъл цвят и тъмнината ме терзае,
мълча в разпаднатия свят и за смирение мечтая.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...