11.02.2024 г., 8:32

Мълчание в разпаднатия свят

963 0 0

Мълча в разпаднатия свят – една усмихната чертица,
разбрала в счупения град, че няма прелестна кралица,
която в плачещия миг да бъде нежната опора.
Човек е станал най-велик с добро за драгите си хора!

С добро и с много светлина, която мило да раздава
на всяка тичаща душа, която в дните заслужава
любов, целувка и храна за сетивата примирени.
Положих с благите слова добро на кървави арени.

На мен ми стигат две очи – очи на дама на сърцето,
в които слънцето блести и се смирявам. Общо взето
светът прилича на жена, която водил съм на среща.
Светът ме кара да мълча, но щях да казвам още нещо.

Или обичаш, или не... Това е формулата стара.
Това е топлото небе, което думите затваря.
Когато няма светъл цвят и тъмнината ме терзае,
мълча в разпаднатия свят и за смирение мечтая.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....