Мълча в разпаднатия свят – една усмихната чертица,
разбрала в счупения град, че няма прелестна кралица,
която в плачещия миг да бъде нежната опора.
Човек е станал най-велик с добро за драгите си хора!

С добро и с много светлина, която мило да раздава
на всяка тичаща душа, която в дните заслужава
любов, целувка и храна за сетивата примирени.
Положих с благите слова добро на кървави арени.

На мен ми стигат две очи – очи на дама на сърцето,
в които слънцето блести и се смирявам. Общо взето
светът прилича на жена, която водил съм на среща.
Светът ме кара да мълча, но щях да казвам още нещо.

Или обичаш, или не... Това е формулата стара.
Това е топлото небе, което думите затваря.
Когато няма светъл цвят и тъмнината ме терзае,
мълча в разпаднатия свят и за смирение мечтая.