21 feb 2012, 15:09

Мълчанието на рибите

  Poesía » Civil
993 0 22

 

 

 МЪЛЧАНИЕТО НА РИБИТЕ

 

 

Небето мълчи като риба,

изплюла предсмъртно

хайвера си.

Загадъчно в него вибрират

следи от душа

и доверие.

 

Под облачни късове тегне

взривен хоризонтът

на мачтите.

Излишен, дори пренебрегнат

е слепият вик

на душата ми.

 

Хиени-звезди кръвожадно

уцелват сърцето ми

с погледи.

Лъчите им - скалпели хладни -

са дяволски точни.

О, Господи!

 

Задъхан, кошмарен и ничий

животът се спъва

във себе си.

На мъртво небе заприличва,

изплюло предсмъртно

хайвера си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...