Feb 21, 2012, 3:09 PM

Мълчанието на рибите

  Poetry » Civic
991 0 22

 

 

 МЪЛЧАНИЕТО НА РИБИТЕ

 

 

Небето мълчи като риба,

изплюла предсмъртно

хайвера си.

Загадъчно в него вибрират

следи от душа

и доверие.

 

Под облачни късове тегне

взривен хоризонтът

на мачтите.

Излишен, дори пренебрегнат

е слепият вик

на душата ми.

 

Хиени-звезди кръвожадно

уцелват сърцето ми

с погледи.

Лъчите им - скалпели хладни -

са дяволски точни.

О, Господи!

 

Задъхан, кошмарен и ничий

животът се спъва

във себе си.

На мъртво небе заприличва,

изплюло предсмъртно

хайвера си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...