1 oct 2017, 0:29

Мълчи ми се 

  Poesía » De amor
679 8 9

Мълчи ми се, така ми се мълчи,
когато любовта ме подминава.
Не ми се слушат повече лъжи,
а само те след тебе ми остават.

 

Покой ми носят само тишини,
а празните слова ме нараняват.
От всяка твоя дума пó боли
и само самотата ме спасява.

 

Аз бягам от Съдбата, казваш ти,
и своите страхове не побеждавам.
Но жаждата за тишина ме победи.
В Съдбата – да, във тебе аз не вярвам.

© Деница Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ще си мълчим заедно, Дени! Кой знае, може да чуем нещо интересно в тишината
  • Благодаря ви от сърце! Щастлива и споделена вечер, приятели!
  • Много ми хареса, Деница!
  • Хареса ми, много!
  • Чудесно казано и изказано! Любимо ми стана!
  • Хареса ми! Поздравления за стиха!
  • По-добре тишина...отколкото рана. Много хубаво написан стих!
  • Тъжно е, когато най-накрая прозреш истината....

    Пропука се
    наивният стъклен
    часовник.
    Разсипа се времето,
    недочакало
    посока и смисъл.
    И е пясък
    душата ми –
    стар, изгребан
    до дъното солник.
    И мълча... И боли...
    Боли като истина...

    Поздравче, мила Деничка!
  • Повярвай в себе си!
Propuestas
: ??:??