Мълчи ми се
Мълчи ми се, така ми се мълчи,
когато любовта ме подминава.
Не ми се слушат повече лъжи,
а само те след тебе ми остават.
Покой ми носят само тишини,
а празните слова ме нараняват.
От всяка твоя дума пó боли
и само самотата ме спасява.
Аз бягам от Съдбата, казваш ти,
и своите страхове не побеждавам.
Но жаждата за тишина ме победи.
В Съдбата – да, във тебе аз не вярвам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Ангелова Всички права запазени
