Сърце, поне веднъж си замълчи!
Не ти ли стигна всичката обида?
Мъжете - равнозначност на лъжи,
когато им омръзне, си отиват.
Само вятърът препуска във нощта
и в теб, Сърце, нехаещо наднича.
Не ти ли стига болката от любовта,
та даже празно, можеш да обичаш?
Прости, Сърце, но този път едва ли…
Излъгано оставало си неведнъж.
Не съм готова пак да те прежаля,
за да те изгубя в усмивката на мъж.
© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados
"Не съм готова пак да те прежаля..."
Мдааа... много добро!