Мълчи, сърце
Сърце, поне веднъж си замълчи!
Не ти ли стигна всичката обида?
Мъжете - равнозначност на лъжи,
когато им омръзне, си отиват.
Само вятърът препуска във нощта
и в теб, Сърце, нехаещо наднича.
Не ти ли стига болката от любовта,
та даже празно, можеш да обичаш?
Прости, Сърце, но този път едва ли…
Излъгано оставало си неведнъж.
Не съм готова пак да те прежаля,
за да те изгубя в усмивката на мъж.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сияна Георгиева Все права защищены
