Мълчи, сърце
Сърце, поне веднъж си замълчи!
Не ти ли стигна всичката обида?
Мъжете - равнозначност на лъжи,
когато им омръзне, си отиват.
Само вятърът препуска във нощта
и в теб, Сърце, нехаещо наднича.
Не ти ли стига болката от любовта,
та даже празно, можеш да обичаш?
Прости, Сърце, но този път едва ли…
Излъгано оставало си неведнъж.
Не съм готова пак да те прежаля,
за да те изгубя в усмивката на мъж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сияна Георгиева Всички права запазени
