Jun 24, 2011, 11:46 AM

Мълчи, сърце

  Poetry » Love
1.1K 0 12


Сърце, поне веднъж си замълчи!

Не ти ли стигна всичката обида?

Мъжете -  равнозначност на лъжи,

 когато им омръзне, си отиват.

 

Само вятърът препуска във нощта

и в теб, Сърце, нехаещо наднича.

Не ти ли стига болката от любовта,

та даже празно, можеш да обичаш?

 

Прости, Сърце, но този път едва ли…

Излъгано оставало си неведнъж.

Не съм готова пак да те прежаля,

за да те изгубя в усмивката на мъж.



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...