31 may 2008, 1:28

Мъркащо

1.3K 0 14
Из влажното лоно
на мрака
по котешки плъзнат е опиум
от сластно желание,
по клетка от мигли,
и плазмено,
завихря ме до полудяване.
Сега съм
пътечка от похот по ръбчето,
на търсещи
в искане тръпки по устните,
във скута на взривно,
велурено-грубо обгръщане
и хищна наслада,
и грешно предвкусване...
Под сведени клепки
са луди в зелено очите ми
и огнени капки
извезват в дъха ти,
уж плахо докосване,
да мами каризмено,
преди да се впие до писък
в плътта ти...

http://www.youtube.com/watch?v=OwfbTVzN-fc

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....