31 мая 2008 г., 01:28

Мъркащо

1.3K 0 14
Из влажното лоно
на мрака
по котешки плъзнат е опиум
от сластно желание,
по клетка от мигли,
и плазмено,
завихря ме до полудяване.
Сега съм
пътечка от похот по ръбчето,
на търсещи
в искане тръпки по устните,
във скута на взривно,
велурено-грубо обгръщане
и хищна наслада,
и грешно предвкусване...
Под сведени клепки
са луди в зелено очите ми
и огнени капки
извезват в дъха ти,
уж плахо докосване,
да мами каризмено,
преди да се впие до писък
в плътта ти...

http://www.youtube.com/watch?v=OwfbTVzN-fc

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Радост Даскалова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...