31.05.2008 г., 1:28

Мъркащо

1.3K 0 14
Из влажното лоно
на мрака
по котешки плъзнат е опиум
от сластно желание,
по клетка от мигли,
и плазмено,
завихря ме до полудяване.
Сега съм
пътечка от похот по ръбчето,
на търсещи
в искане тръпки по устните,
във скута на взривно,
велурено-грубо обгръщане
и хищна наслада,
и грешно предвкусване...
Под сведени клепки
са луди в зелено очите ми
и огнени капки
извезват в дъха ти,
уж плахо докосване,
да мами каризмено,
преди да се впие до писък
в плътта ти...

http://www.youtube.com/watch?v=OwfbTVzN-fc

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Даскалова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...