Мъркащо
на мрака
по котешки плъзнат е опиум
от сластно желание,
по клетка от мигли,
и плазмено,
завихря ме до полудяване.
Сега съм
пътечка от похот по ръбчето,
на търсещи
в искане тръпки по устните,
във скута на взривно,
велурено-грубо обгръщане
и хищна наслада,
и грешно предвкусване...
Под сведени клепки
са луди в зелено очите ми
и огнени капки
извезват в дъха ти,
уж плахо докосване,
да мами каризмено,
преди да се впие до писък
в плътта ти...
http://www.youtube.com/watch?v=OwfbTVzN-fc
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Даскалова Всички права запазени