5 abr 2008, 16:59

Мършавото куче

  Poesía
696 0 1

Мършаво куче

проскубано,

пресича едва

прашната улица.

Мършаво куче -

просяк на четири крака,

рови в боклука.

Няма дом,

няма подслон,

но на кой ли му пука.

Гладно и жадно

то скита само,

незащитено

от всякакво зло.

И в студ,

и в пек,

и в нощ,

и в ден,

то скита

с психика разбита.

Мършавото куче

не проумява

защо му се случват

само беди,

защо съдбата

така отреди,

защо то

е толкоз само?

Все така е

мършаво, мръсно,

проскубано,

търси щастието

вече изгубено.

То е отдавна отритнато

и от всички

бито и ритано.

То е само

на света,

така повелява

злата съдба.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...