5 abr 2008, 16:59

Мършавото куче

  Poesía
694 0 1

Мършаво куче

проскубано,

пресича едва

прашната улица.

Мършаво куче -

просяк на четири крака,

рови в боклука.

Няма дом,

няма подслон,

но на кой ли му пука.

Гладно и жадно

то скита само,

незащитено

от всякакво зло.

И в студ,

и в пек,

и в нощ,

и в ден,

то скита

с психика разбита.

Мършавото куче

не проумява

защо му се случват

само беди,

защо съдбата

така отреди,

защо то

е толкоз само?

Все така е

мършаво, мръсно,

проскубано,

търси щастието

вече изгубено.

То е отдавна отритнато

и от всички

бито и ритано.

То е само

на света,

така повелява

злата съдба.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...