Мършаво куче

проскубано,

пресича едва

прашната улица.

Мършаво куче -

просяк на четири крака,

рови в боклука.

Няма дом,

няма подслон,

но на кой ли му пука.

Гладно и жадно

то скита само,

незащитено

от всякакво зло.

И в студ,

и в пек,

и в нощ,

и в ден,

то скита

с психика разбита.

Мършавото куче

не проумява

защо му се случват

само беди,

защо съдбата

така отреди,

защо то

е толкоз само?

Все така е

мършаво, мръсно,

проскубано,

търси щастието

вече изгубено.

То е отдавна отритнато

и от всички

бито и ритано.

То е само

на света,

така повелява

злата съдба.