Мършавото куче
Мършаво куче
проскубано,
пресича едва
прашната улица.
Мършаво куче -
просяк на четири крака,
рови в боклука.
Няма дом,
няма подслон,
но на кой ли му пука.
Гладно и жадно
то скита само,
незащитено
от всякакво зло.
И в студ,
и в пек,
и в нощ,
и в ден,
то скита
с психика разбита.
Мършавото куче
не проумява
защо му се случват
само беди,
защо съдбата
така отреди,
защо то
е толкоз само?
Все така е
мършаво, мръсно,
проскубано,
търси щастието
вече изгубено.
То е отдавна отритнато
и от всички
бито и ритано.
То е само
на света,
така повелява
злата съдба.
© Богдана Маринова All rights reserved.
