Мъртва

Сълзите политаха

като капки дъжд

от зелените очи.

Обагрените в червено

устни, леко отворени,

задържаха последния дъх.

Вятърът, бушуващ

в клоните на дърветата,

вдигаше прахта

от калните улици.

Но чуваше ли някой

страдащите стонове,

спомняше ли някой

топлите ръце

и очите чисти?

В безумния си бяг

открила бе

ръката на смъртта

и безжизненото

проснато телце

сливаше се нежно

с моето сърце.