2.07.2009 г., 17:49 ч.

Мъртва 

  Поезия » Друга
571 0 0

Сълзите политаха

като капки дъжд

от зелените очи.

Обагрените в червено

устни, леко отворени,

задържаха последния дъх.

Вятърът, бушуващ

в клоните на дърветата,

вдигаше прахта

от калните улици.

Но чуваше ли някой

страдащите стонове,

спомняше ли някой

топлите ръце

и очите чисти?

В безумния си бяг

открила бе

ръката на смъртта

и безжизненото

проснато телце

сливаше се нежно

с моето сърце.

 

 

© Галя Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??