Мъртва
Сълзите политаха
като капки дъжд
от зелените очи.
Обагрените в червено
устни, леко отворени,
задържаха последния дъх.
Вятърът, бушуващ
в клоните на дърветата,
вдигаше прахта
от калните улици.
Но чуваше ли някой
страдащите стонове,
спомняше ли някой
топлите ръце
и очите чисти?
В безумния си бяг
открила бе
ръката на смъртта
и безжизненото
проснато телце
сливаше се нежно
с моето сърце.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Георгиева Всички права запазени
