Сълзите политаха
като капки дъжд
от зелените очи.
Обагрените в червено
устни, леко отворени,
задържаха последния дъх.
Вятърът, бушуващ
в клоните на дърветата,
вдигаше прахта
от калните улици.
Но чуваше ли някой
страдащите стонове,
спомняше ли някой
топлите ръце
и очите чисти?
В безумния си бяг
открила бе
ръката на смъртта
и безжизненото
проснато телце
сливаше се нежно
с моето сърце.
© Галя Георгиева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
