Ето.
Стигнахме.
Не е връх.
Не е изворът на реката.
Не скала.
Нито бúло.
Ни дърво с много мъх.
Тук сме в дъното на тъгата.
И аз винаги спирам.
Край.
Да политам ли?
Да пропадам?
Неначало.
Няма раждане.
Няма рай...
Тука следва раздяла?
Хайде.
Спри ме
И ми кажи:
като жена преигравам.
Стига скритости.
И вини.
И не ме изоставяй!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
