Ето.
Стигнахме.
Не е връх.
Не е изворът на реката.
Не скала.
Нито бúло.
Ни дърво с много мъх.
Тук сме в дъното на тъгата.
И аз винаги спирам.
Край.
Да политам ли?
Да пропадам?
Неначало.
Няма раждане.
Няма рай...
Тука следва раздяла?
Хайде.
Спри ме
И ми кажи:
като жена преигравам.
Стига скритости.
И вини.
И не ме изоставяй!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
