Ето.
Стигнахме.
Не е връх.
Не е изворът на реката.
Не скала.
Нито бúло.
Ни дърво с много мъх.
Тук сме в дъното на тъгата.
И аз винаги спирам.
Край.
Да политам ли?
Да пропадам?
Неначало.
Няма раждане.
Няма рай...
Тука следва раздяла?
Хайде.
Спри ме
И ми кажи:
като жена преигравам.
Стига скритости.
И вини.
И не ме изоставяй!
© Павлина Гатева Всички права запазени