Ето.
Стигнахме.
Не е връх.
Не е изворът на реката.
Не скала.
Нито бúло.
Ни дърво с много мъх.
Тук сме в дъното на тъгата.
И аз винаги спирам.
Край.
Да политам ли?
Да пропадам?
Неначало.
Няма раждане.
Няма рай...
Тука следва раздяла?
Хайде.
Спри ме
И ми кажи:
като жена преигравам.
Стига скритости.
И вини.
И не ме изоставяй!
© Павлина Гатева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
