11 ago 2008, 11:24

Мъртви вълнения 

  Poesía » Filosófica
1283 0 45
 

Аз съм плувала в много дълбоки

неразпенени, тежки води.

Разпилявах се в глухи посоки,

всяка сутрин закусвах с лъжи.

 

 

Нелогично възкръсвах в измислени

светове от несбъднати спомени.

Стисках в шепи разкъсани истини,

вярвах в кухи зеници, избодени.

 

 

Свити плътно във мене на ролка,

разранени от упреци викащи,

под горящите късчета болка,

сто вини се превръщаха в скитници.

 

 

Прегоря от очакване вярата,

югосеверен вятър прегърнала,

зрънце есен остави във раната

изморената вечност прегърбена.

 

 

В окончателен ъгъл, бездомен,

нарисувах с ръце отмалели

тишината, заключих я в спомен

с катинара на дни опустели...

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??